Той е на 27 години и вече има име в професията си. Издържа се сам и може да си позволи повече от голяма част от връстниците си. Не страда и от липса на внимание. Защо, обаче, тази седмица е толкова необяснимо тревожен?

Тя е на 30. От известно време не спи добре, а сутрин, когато трябва да стане за работа се пита: Какъв е смисълът? Какво правя с живота си?

Двамата не са единствени в компанията си и казват, че повечето им приятели изпитват безпокойство, неудовлетворение, а някои дори говорят за паник атаки.

„Добре, какво правите, за да се справите с тревогата?“

”Нищо. Нещата са си просто такива.“

Стрес-с-с

Ежедневието е изпълнено с външни и вътрешни стресори – надпревара с времето, изисквания на работното място и неадекватни срокове, семейни проблеми, травма, конкуренция, сравнения, разочарования и т.н. Видими и невидими активатори, на които се обръща внимание едва, когато тялото или психиката дадат сигнал за тревога.

И тогава: „Стегни се!“, „Всичко ти е наред!“ „Колко хора биха мечтали да са на твоето място!“ не само, че не работят, но и дори водят до вина, че се чувстваш по този начин. И спиралата се завърта.

Ако нещата продължат да се замитат под килима, за всеки е ясно, че купчината не след дълго ще стане видима.

Има много стратегии за справяне с безпокойството и стреса. Една от най-ефективните е изграждане на устойчивост на предизвикателствата, чрез по-голяма яснота кой си, на какъв етап се намираш и към какво се стремиш.

Това обаче никак не е лесен и бърз процес.

Да разбереш себе си, понякога означава да се сблъскаш с усещането за безпомощност, защото съвсем не е, като „да разбереш“ някой друг. В собствената „рамка“,  мъглата от противоречиви идеи, емоции и опит пречи на ясната картина, а и честно казано си е малко страшно да се мотаеш там сам.

Всичко изглежда важно и е трудно да внесеш ред, да не се съдиш, да създадеш план – не можеш дори да се слушаш, защото ще е малко странно да си говориш на глас. А в изказаните думи има много, ама страшно много информация.

И често става по-лесното: отказваме се.

Всичко би било много по-различно, ако се работи с коуч. Това е съвременен модел за „оцеляване“ на здрави, активни и амбициозни  хора в модерния свят. Бих казала, че на ранен етап е превенция на професионално прегряване и хронично безпокойство. (Виж повече).

Във време, когато стресът е огромен, а бързината и предизвикателствата са за сметка на сигурността, е изключително ценно да имаш партньор, който умее да зададе важните въпроси и да връща обратна връзка.

От собствен опит мога да кажа, че е много по-различно да работиш с коуч, отколкото да търсиш отговорите си сам.

Усещането за яснота, връзката на всеки казус с нещо по-голямо на ценностно ниво, опознаването на себе си чрез осмислянето на собствените си отговори, създават сигурност и увереност, че си на правилния път.

Запиши се за безплатна демо сесия

Понякога дори само тя може да промени перспективата.

още теми от блога