Свикнала ли си да планираш, да си поставяш цели за годината?

Е, 2020-та показа, че на плановете не може да се разчита много-много. Поне не на тези, които са свързани с външни обстоятелства.

Стоя на прага на 2021-ва и като човек, който е свикнал да планира в работен и личен план ясно съзнавам, че и тази година малко неща ще зависят от плановете и намеренията ни.

Това всъщност може и да е страхотна възможност, като се замислиш!

Представяш ли си, какво би станало, ако именно защото нищо не е ясно, вземеш че удариш едни спирачки и се посветиш малко повече на себе си и това, от което имаш нужда?

Ей така, да си обърнеш внимание, като на човек, който го заслужава и се поинтересуваш, какво ти носи радост, удовлетворение или чисто удоволствие на всяко ниво в личността ти – емоционално, физическо, социално…. да се завърнеш към това свое аз, което се е затрупало от амбиции, изисквания, неодобрение и какво ли още не…

Може би сега ще кажеш: „Да, но имам толкова много задачи! Ако докрая на годината не свърша това, това, това и това ще изостана, ще си загубя времето, ще ме изпреварят….!“

Може би си права, или си прав – няма да споря!

Предизвиквам те, обаче, да обмислиш варианта, при който в следващите 12 месеца забавяш темпото и поставяш на преден план завръщането към себе си.

Предизвиквам те да разбереш от какво там вътре, в душата си имаш нужда – само ти, не близките ти, не приятелите, не общественото мнение – само ти. Да се опиташ да опознаеш по-добре емоциите си, скритите си нужди и желания, да се помириш със себе си.

Да слушаш, какво ти казва тялото.

Реагира ли гърба ти на продължителното седене пред компютъра, спиш ли добре, изморяваш ли се, когато се качваш по стълби? Имаш ли навик да игнорираш сигналите?

Ако ти беше човек, когото безкрайно обичаш и уважаваш, как би постъпила със себе си? Без обвинения, нали? Както и без натиск, обиди и натяквания.. Най-вероятно би подходила с внимание, грижа, но и с постоянство.

„Да, ама за себе си е по-различно!“ .. Какво те кара да мислиш така?…

Да разбираш, как емоциите общуват с теб.

Няма нищо по-истинско от тях. Те са поща от теб към теб. Кое те кара да избухваш в гняв, или да плачеш, или да се радваш? Езикът на дълбоката ни същност е този на емоциите. Те не общуват с думи, те разтрисат, променят химията в тялото. Ако са потиснати и неразбрани дълго време, намират начин да излезнат навън, за съжаление под формата на бурни реакции, които развалят взаимоотношения или направо разболяват физически.

Какво искат да ти кажат тези първични емоции? …. Необяснима тъга, гняв, самота, страх, тревога, завист…. От какво искат да ти кажат, че имат нужда? Как можеш да им отговориш или да ги успокоиш.

Да знаеш какво и колко го искаш.

Ех, ако имах повече време, ех, ако имах повече пари, еххх, ако бях по-красива….

Какво всъщност се крие зад тези желания? Каква реално желание е било потиснато, заради „липсата на време“? Какво повече щеше да имаш/правиш/бъдеш, ако имаше повече пари? Каква щеше да бъдеш, ако си по-красива?
Времето, парите, външността са ресурси за постигане на желания, не са цели. Времето, например, може да е за да правиш това, което обичаш, парите – за да се чувстваш сигурна, да имаш конкретни неща или да пътуваш; външният вид – за да имаш преимущество в един или друг аспект.

Какво всъщност искаш?

Какво ограничаваш, за което са необходими пари, какво не правиш, за което трябва време, какво се спираш или не вярваш, че можеш да имаш, защото не изглеждаш така, както ти се иска?

Как можеш да „финтираш“ пречките и да намериш по-различен път към това, което искаш?

Няма как да стане.

Изглежда голямо и за сметка на това съвсем мъгляво. Но как се яде слон? Хапка по хапка. Кое е най-ключовото, най-важното, което ще те направи по-спокойна и шастлива? Да се погрижиш за тялото си, да разбереш емоциите си, да излезеш от самотата си, да започнеш да се приемаш… Ти си знаеш или ако искаш, ще го откриеш… За мен се отнася същото…

Заслужаваш го. Аз го заслужавам. Всеки заслужава да се грижи за себе си, заслужава да се уважава и да се стреми към радост и удоволствие от живота – това е вградено, запечатано в ДНК-то ни – играта, любовта, любопитството, удоволствието… Странно е как човекът е единственото „животно“, което върви срещу себе си.

Дори и съвсем малко да съм те провокирала да посветиш годината на опознаване на себе си, на забавяне на темпото и фокус върху истински важните неща, ще бъда безкрайно щастлива. Не се отказвай. Дори и една милимунда по-добра грижа е по-добре от натрупаните тревоги и лошо отношение към себе си.

Не е лесно, когато си свикнал по различен начин. Казвам го от болезнен опит. Ако не знаеш откъде да започнеш, виж и този пост, който написах в началото на годината и го използвай, като маршрут за завръщане към себе си.

Честита 2021-ва!