„Ако още веднъж някой ми каже, че кризата е възможност, ще го застрелям!“ – Цитирам.

Не си виновен, ако си ядосан. Не си виновен, ако си тъжен. Не си виновен, ако в момента не виждаш възможност.

Тези реакции са човешки и истински и целта им е да предизвикат действие.

Много съвети се изляха как да (не) се чувстваш и какво да (не) правиш. Малко се говори за приемането и разбирането на емоциите такива каквито са. А те са вътрешния компас, който дава сигнал дали сме защитени и добре, или трябва да предприемем действие, защото сме в опасност.

Вградени и автоматични, негативните емоции съобщават за незадоволена нужда или целят да предпазят. Подобно на физическата болка, те се проявяват, за да запазят личността жива и активна. Ако бъдат игнорирани или потиснати, рано или късно ще съборят целия организъм.

Имаш право на емоциите, които изпитваш.

Защото, ако да си в тях не ти харесва, не е добре за теб или семейството или нараняват друг, по-добре е да им отделиш време, за да разпознаеш каква нужда стои зад тях, за да се погрижиш за нея.

Кои са емоциите, които вземат връх в момента?

Гняв, безсилие, страх, тъга, демотивация?

На кого си гневен? На себе си, на децата, на работодателя, на съдбата?

От какво те е страх? От неизвестността? От загуба на работа? Дали ще се справиш с промените?

За какво тъжиш?….За това, с което беше свикнал? За комфорта?

Какво е посланието?

Всеки сам може да каже за себе си, защото тези автоматични импулси са уникална комбинация от естествени наклонности, преживявания, възпитание, среда…

Гневът може да бъде израз на страх, бунт заради несправедливост, вик за свобода… Може да бъде насочен навън или навътре. Когато се опиташ да го разбереш, той разкрива и самият път за решение.

Страхът е мощен сигнал за предприемане на действие: замръзни или бягай. Направи нещо сега, веднага.

Липсата на мотивация често е признак за загуба на смисъл.

Тези сигнали няма да спрат да се проявяват, докато не бъде предприето действие….

Кои ресурси ще ти помогнат, за да намериш решение?

В живота си човек натрупва огромно количество опит. Всичко, през което минаваме и не ни е убило (подходящо клишенце), е инструмент за по-успешно преминаване през препятствията в живота. Освен опита, се трупат контакти, идеи, притежания, гледна точка….
Всички тези натрупвания са спящ ресурс, който може да бъде използван във време на криза. Естествено сме по-склонни да търсим това, което нямаме и да не се сещаме да разровим и изтупаме от праха наличните инструменти. А там, има съкровища.

Какво не си се сетил да предприемеш?

ОК, може би не си обмислил всички варианти. Може би не си се сетил за всичко. Откъде можеш да вземеш идеи? Интернет, книги, колеги, браншови организации, приятели, специалисти…. Всеки познава своята област
Винаги има още нещо….

А ако е малко по-смело?

Ама нещо абсолютно идиотски смело? В мечтите няма цензура. Нещо извънредно, за което никога не би си помислил, ако не беше тази ситуация в момента?
Ако всичко наистина е толкова зле, колкото си мислиш и си бесен, уплашен, демотивиран, отчаян…. какво толкова можеш да загубиш?

Всички тези емоции те предизвикват – събуди се, направи нещо, разрови си мозъка, погрижи се за нуждите си, почини си, довери се……. Знаеш много добре какво искат твоите. Като за начало, малко благодарност и приемане, че не те оставят на мира и искат да те съхранят.

Ако нищо не помага, потърси помощ. В момента има тонове предлагане на безплатна такава. Само не стой в състояние, в което не искаш да бъдеш.

Запиши се за безплатна демо сесия

Понякога дори само тя може да промени перспективата.

още теми от блога