fbpx
Три начина да поуспокоиш напрежението, ако си перфекционист

Три начина да поуспокоиш напрежението, ако си перфекционист

Dobroslava coaching
Три начина да поуспокоиш напрежението, ако си перфекционист
Открай време стремежът към съвършенство е водил човечеството към развитие във всяка една посока. Във вселената, която познаваме, обаче, лекарството лесно се превръща в отрова, любовта в обсебване, а перфекционизмът в болезнено неудовлетворение и депресия. Прочети повече

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

„Можеше да е 100%, как можах да сбъркам така?“ Сани беше бясна на резултатите си от теста, въпреки че никой досега не беше изкарвал 95%. „Избързах и не разбрах въпроса, иначе щях да съм го направила без грешка“ – казваше тя извинително на всеки, който я питаше, как е минало. В главата й, този резултат крещеше „провал“ , защото всичко по-малко от съвършено означаваше, че е недостатъчна…

Целият професионален успех, който имаше Лети, цялото усещане за собствената й стойност отиваше по дяволите, когато в близост до нея стоеше жена с хубаво тяло. Беше сигурна, че тя я гледа със снизхождение и съжаление, защото не отговаря на идеала за красота. „Никога няма да бъда като нея. Жена с такива крака сигурно е обожавана и щастлива…“

За поредна седмица в тефтера на Марто стоеше една и съща задача. Преписваше я със смесено чувство на безпокойство, срам и краткотрайно въодушевление, че този път ще започне с нея и най-накрая ще я задраска от списъка. „Защо да не изпия едно кафе първо, за да си събера мислите? Трябва да го помисля отначало до край. Този проект ще ме изведе напред и ще ми помогне да науча много нови неща, ще се докажа. Трябва да е като по часовник, трябва да е съвършено….“

Какво е общото между тези три истории?

За Сани, Лети и Марто важи максимата „Всичко или нищо“ . За Сани всичко по-малко от 100% е равно на нула, Лети не вярва, че може да бъде харесвана и обичана, ако не изглежда като извадена от списание, Марто предпочита да отлага, вместо да направи проекта си по-различно от перфектно.

И тримата са перфекционисти по отношение на конкретна област от живота си или като цяло.

Какво лошо има в това?

Открай време стремежът към съвършенство е водил човечеството към развитие във всяка една посока – изкуство, технологии, медицина, психика, личностно развитие. Това е едно от качествата, които ни отличават от другите живи същества на планетата, нали?

Във вселената, която познаваме, обаче, лекарството лесно се превръща в отрова, любовта в обсебване, а перфекционизмът в болезнено неудовлетворение и депресия.

Границата е особено тънка за амбициозните хора, които в търсене на недефинираното и недостижимо (хайде, всички знаем, че е такова) „съвършено“,  не успяват да се насладят на успехите и постиженията по пътя си. Често, високите изисквания се прехвърлят върху всички аспекти от живота, което прави удовлетворението още по-далечно.

Очевидно е, че съвременият човек е силно уязвим на такива влияния, защото медиите и индустриите чудесно се възползват и изпълняват целите си, като продават нереалистични, еднопланови и кухи образи на съвършено изглеждащи хора, домове, богатство и взаимоотношения.

Бомбардирани от тези „идеали“, как да не се страхуваме да направим стъпка напред, да изявим себе си такива каквито сме, как да приемем успехите си, без да се срамуваме, че не отговаряме на рекламираните „франкенщайни“? Вместо да води напред, перфекционизмът унищожава страстта и радостта от живота, като се превръща от мотив за действие в спирачка.

Как може да се излезне от този порочен кръг?

Влиянието е твърде силно, за да има бързо решение. Ако си се припознал в някоя от историите в началото или текста по-нататък, значи вече си направил първата крачка. Всеки един процес на промяна започва с осъзнаване.

Ако от дете искаш да се харесваш на всички, това най-вероятно ти е носило много вътрешно напрежение и несигурност. Голяма част от нас сме възпитани така, кой не помни фразата: „Не ме излагай пред хората!“. Сега е време да забележиш дали все още в себе си не чуваш същия този глас, който те спира да кажеш мнението си или да вземеш конкретно решение. Направи малка стъпка в обратна посока: изкажи се непопулярно по безболезнена тема, кажи спокойно и твърдо „не“ на предложение, ако не те пали, повтаряй си, че е абсурдно всички да са ти фенове… Все отнякъде трябва да се започне. Не е късно да станеш тийнейджър.

Ако отлагаш, защото се страхуваш от резултат, по-малък от съвършенство, декларирай пред себе си, че ще изпълниш задачата за Много добър 4.5 , вместо за Отличен 6. Акцентирай върху играта, забавлението, отърси се от тежестта на отличието. Направи го, защото ти харесва, защото е важно, защото е вълнуващо, не за да е перфектно, просто го направи.

Ако всички ти казват, че си страхотен и оценяват постиженията ти, а ти си казваш – „Какво толкова, нищо особено“  и в себе си не им вярваш, ще трябва да си готов на дълъг процес на промяна. Способността да оценяваш всяко движение напред, да спираш за да го отпразнуваш е умение, което изисква време и упорство, но усвояването му е възможно. Започни с преглед на деня всяка вечер и с избор на един успех, на едно добро нещо, което си направил или постигнал. Разгледай го от всички страни, за да го запомниш.

Защо пиша по тази тема?

Защото ми е много близка. Живяла съм и съм възпитавана, като перфекционист. Като коуч на амбициозни хора с кариера знам, че този стремеж може да бъде много спиращ и нездравословен. Харесва ми, когато клиентите ми започват да се отърсват от тъмната страна на идеалното и се завръщат към чистата радост от живота и процеса. Всеки един такъв контакт дава възможност и на самата мен да откривам себе си и да празнувам всяко свое движение напред.

Времето на тази земя е кратко, защо да го пропиляваме в безпокойство и неудовлетоврение?

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Вече забравих какво си обещах за Новата година. И какво от това?

Вече забравих какво си обещах за Новата година. И какво от това?

Днес преполовяваме януари и това е периодът, в който 75% от населението на земята, което си е обещало нещо през декември, вече е забравило за какво е ставало дума…
Как става така, че още на третия ден в главата навлиза една такава мъгла, че нямаш нито енергия, нито фокус, нито спомен за това, което си си обещал?

Да си купя карта за фитнес…
Да сваля килограми….
Да започна да си пиша книгата и т.н. и т.н.

Причината не е защото нямаш воля. Всеки има своя успешна история: когато е спрял цигарите, кафето, или е прекъснал връзка ей така, без да има усещането, че се ограничава. Сякаш се случва магия и всичко става толкова лесно, бързо и от самосебе си, че се чудиш как не си го направил по-рано?
Ако се върнеш назад, със сигурност ще откриеш твоята рецепта за тези успехи.
Тя най-вероятно ще съдържа поне някой от следващите фактори, ако не и всичките.

Визия – т.е. знаел си съвсем точно какво искаш

Не какво би искал, или какво би било хубаво да се случи. Имал си ясна картина какво ще правиш или какво ще имаш, когато плановете станат факт. Решението е било по-силно от навика или импулсите. Усещал си как ще се чувстваш, какво ще виждаш и какво ще правиш, когато това, което искаш ще бъде факт.

Това е било, защото си

имал си силни причини

Знаел си точно защо трябва да спреш цигарите или защо трябва да влезеш във форма. Ключът е бил в това, че причините да го направиш са много по-привлекателни, отколкото перспективата да останеш в положението, в което си в момента.

И все пак, много хора си представят ясно какво искат, имат точните причини да го направят и пак не се получава. Какво липсва?

Всекидневен фокус

Всяко ново решение изисква постоянно внимание, докато стане част от рутината. Без самонапомняне за целта всеки ден, визията и причините избледняват.

Ако се върнеш назад в успешните си примери, най-вероятно ще си спомниш, че всеки ден е бил част от постигането на плана.

За да поддържаш този фокус върху визията и личните си причини, най-силният фактор е бил, че си знаел не само какво искаш, но и

кой искаш да бъдеш

Човешката психика е устроена така, че действаме и разсъждаваме според това, което смятаме, че сме.

Чувал ли си как някой, който вечно е на диета казва: „ Ами да, знам че трябва да отслабна, ама какво да направя – такъв съм си – обичам шоколад, не мога без него“….

Можеш ли да спреш или да намалиш шоколада, ако смяташ, че той е част от твоята идентичност? Би означавало да се бориш непрекъснато със себе си, а това е изтощително и е малко вероятно да доведе до успех.

За да постигнеш желаната промяна освен визия, причини, фокус, нова визия за себе си е необходимо и още нещо, което да доведе нещата докрай. Това е

създаване на нови навици

Непушачът има различни навици от пушача. Активният човек – от човекът пред телевизора, Увереният – от неувереният и т.н.

Ако искаш да бъдеш във форма, трябва да изградиш навиците на този, който искаш да бъдеш – да се храниш, както той се храни, да имаш подходящия двигателен режим и т.н.

Казват, че 21 дни са необходими да създадеш нов навик. Всичко е възможно, когато знаеш защо го искаш и си създадеш навик да му обръщаш внимание всеки ден.

 

Малко е подвеждащо да си обещаваме неща само на Нова година, на рождения ден, в понеделник или от първо число. Всеки ден е възможност за ново начало и нов опит.

Коментирай, какво те вълнува по темата. Ще се радвам да споделиш какво искаш да постигнеш през Новата година!

100 добри неща, с които ще запомниш 2018

100 добри неща, с които ще запомниш 2018

Животът е многоизмерен. Независимо какво правиш, колко си активен или интелигентен, в него винаги има много области – здраве (грижата за себе си), любов, приятели, кариера, богатство, израстване, участие в обществото и т.н.

Всяка година се случват хиляди хубави и хиляди не толкова хубави неща. По природа сме склонни да помним лошите.

С инструмента в приложения файл искам да ви призова да оставите по-различен, но и по-траен спомен за 2018 година в съзнанието си, като забележите доброто и израстването. Това  ще даде стабилна точка за посоката през следващата година.

100 добри неща е пожелание – може да са 20, 10, 5 или дори едно. Важното е да бъдат забелязани.

На страниците в документа за изтегляне съм посочила основни области, които са валидни почти за всеки човек. Можете да ги преименувате или прескочите. Ако си мислите, че няма нищо хубаво, помислете пак: все ще намерите какво да отбележите. А не забравяйте, че дори и ситуацията да е без изменение в съответната област – не е лошо. Значи има какво да се направи през 2019-та. А идеята, че има какво да направиш означава, че има за какво да живееш.

Пожелавам ви приятни мигове със себе си.

И силата да бъде с вас през 2019-та!

pdf file

Docx file

Когато ти кажат „Добре е да се грижиш за себе си“, става ли ти ясно какво точно да направиш?

Когато ти кажат „Добре е да се грижиш за себе си“, става ли ти ясно какво точно да направиш?

Когато ти кажат „Добре е да се грижиш за себе си“, става ли ти ясно какво точно да направиш?

Не знам как е при теб, но при мен понеделникът започва с усещането, че не съм наясно откъде да започна. Поглеждам си в тефтера и виждам ангажиментите, които са записани от преди. Между тях стоят бели полета, които ще бъдат запълнени с „все още не знам какво“. Това „не знам какво“ обикновено са всички текущи неща, последвани от няколко поста във фейсбук, разговори с колегите и нещо сладко помежду другото.

Времето в тези бели полета винаги се запълва и единственото, върху което имам контрол са предварително записаните задачи. Те се случват, защото съм определила времето и мястото за реализация. Защото са важни.

Представих си, какъв ли би бил живота ми, ако в началото на всяка седмица, преди всички служебни и задължителни лични задачи, записвах тези, които ми дават енергия, удовлетворение или просто ме радват?

Науката за човешката психика отдавна тръби, че за да бъдеш полезен или да изявиш пълния си потенциал, трябва да отделяш време за себе си.

Това, обаче, се оказва нелека задача. Какво означава да се грижиш за себе си?

(Сега, ако извадиш един списък с конкретни неща, ще ти сваля шапка! Остава ти само едно – да ги сложиш на картата и да си разчистиш време за тях!)

Ако, обаче, нямаш ясна идея, какво означава да се погрижиш за себе си, може би си от 90% от хората в цивилизования свят, които нямат ясна идея, какво ги радва!

Welcome to the club!

Погледни на нещата от положителната страна. Никога не е късно да се превърнеш в изследовател на собственото си удоволствие!

Сега сериозно.

Защо е важно да си наясно с това, което те „храни“, като личност и да му отделяш специално време?

За всеки е ясно, че ако не храни тялото си, рано или късно ще си отиде. А какво се случва, ако не храниш другите си пластове, като интелект, чувства и емоции, психика? Какво се случва с теб, като личност?

Истината е, че докато не сложиш себе си на картата, винаги ще се намира нещо друго, което е по-важно. Единственият начин да противодействаш на тази инерция е да си създадеш нов навик. Нещо като пиенето на кафе сутрин.

И защо това да не бъде  Навикът Понеделник? Още в началото на седмицата, когато тефтерът не е съвсем запълнен, да отделиш минути време за да решиш каква радост, лично предизвикателство, среща, забавление или културно мероприятие да си организираш? Да си направиш кратък брейнсторминг върху едни малки неща, които ще предизвикат големи усмивки?

Не се сещаш от какво имаш нужда?

Причината обикновено е в максимата всичко или нищо. Тази гледна точка не е донесла никому полза. В грижата за себе си малкото е повече.

Аз нямам рецепта, защото всеки човек е уникален и различни неща му носят енергия и радост. Ключът, обаче е един и той се крие в осъзнатостта на мига, в който правиш нещо за себе си. Не в количеството.

Все пак, ето някои идеи за отправна точка.

По отношение на тялото. Да се погрижиш за него не означава, че трябва да прекарваш 3 пъти седмично във фитнеса по два часа. Тялото се радва на всяко време прекарано с него. Енергия може да му даде нов ароматен душ гел, разходка след работа, разтягане на всеки половин час пред компютър. А какво да кажем за танци на страхотна музика или излежаване в неделя сутрин със закуска в леглото, като в петзвезден хотел? Спа в неделя?…

По отношение на интелекта. Умът има нужда от движение, както и тялото. Кое кара умът ти да забравя, че времето тече? Кръстословица? Нещо ново, което отдавна искаш да научиш? Време, в което да помислиш как да реализираш стара идея, която отлагаш? Да създадеш нещо от нулата? Да напишеш разказ? Да подредиш пъзел? Да поиграеш бордова игра?

По отношение на емоциите. Подобно на физическите нужди, емоционалните също имат силен глас. От какво има нужда душата? Да отидеш на театър, на концерт? Да се обадиш на приятел, с когото не си се чувал отдавна? Да измислиш подаръци за близки хора? Да направиш изненада?  Да поплачеш на филм, който обичаш? Да се смееш до сълзи, да пориташ падналите листа на улицата? Идеите са много.

По отношение на психиката. Не знам как е за теб, но това, което на мен ми дава истински вътрешен мир е благодарността. Харесва ми вечер да отделя няколко минути, в които да си спомня хубавите мигове през деня. Винаги се сещам поне за три неща, които искам да запомня и които ме карат да се усмихна. А какво да кажем за свършване на нещо, което си отлагал отдавна или на време, в което слагаш в ред важните си неща?

Идеите са много. Ако този пост те е вдъхновил да опиташ, кажи ми, моля те, какво реши да направиш за себе си в следващите дни?

Три неща, за които няма да се сетиш да се обърнеш към коуч

Три неща, за които няма да се сетиш да се обърнеш към коуч

Три неща, за които няма да се сетиш да се обърнеш към коуч

Случвало ли ти се е да имаш усещане, че се въртиш в кръг и не знаеш къде отиваш? А да искаш да направиш важна промяна и сам да се саботираш? Да не се чувстваш добре в кожата си?

(Тук вдигам ръка, защото и на трите въпроса отговарям с „да“)

Ако това не е валидно за теб – Браво! Няма нужда да четеш нататък.
Ако ли пък да, тогава нека ти кажа: Не си сам!

„Не знам какво правя с живота си“ е вече епидемия и това е една от причините, поради която коуч може да ти бъде полезен и аз ще се опитам да обясня защо.

Това, което много хора не знаят е, че коучът не е някакво мотивационно плямпало, а професионалист, който знае как да слуша, къде да вижда потенциал и възможности и как да помогне на клиента си от мъгливите идеи да получи образ с очертания. Знае как да достигне до това, което е ценно на дълбоко ниво и да извади скритите ресурси.

Най-стойностното (говоря от свой собствен опит) е че идеологията в процеса дава възможност да приемеш миналото си, да му кажеш чао и да се концентрираш в настоящия момент с настоящите нужди и цели. Това ти дава краткосрочен и дългосрочен хоризонт.

„Искам да се чувствам по-добре в кожата си“ е друга причина, за която срещата с коуч може да ти бъде полезна. Параметрите на това желание са много и за всеки човек са различни. Понякога може да са свързани с травми от миналото, за които е необходима терапия – това ще се разбере на срещата. Първото нещо, което ще направи коучът е да поговорите и да се опита да изясните заедно какво означава метафората „кожата“ за теб. Ключът в загадката е да „видиш“, „чуеш“ и „усетиш“ ситуацията, в която същата тази „кожа“ ще ти е удобна. След това просто я правите по кройката! (Съвсем не е толкова лесна работа, но това е друг въпрос.)

 „Искам да се грижа за себе си по-добре, но сякаш има някой в мен, който ме саботира“. Това е третата причина, за която най-вероятно не си се сетил, че можеш да потърсиш коуч.

Питал ли си се, как е възможно да има толкова съвети, режими, книги и прочие, които декламират невероятни рецепти в тази област и толкова хора, които постигат само краткосрочен успех?

Причините в повечето случаи са едностранчивостта на решението (само на поведенческо ниво, например) и липсата на система за поддържане на фокус върху целта.

Какво по-различно се случва, когато работиш с коуч? Включваш ресурси на дълбоко ниво и имаш човек, който те придържа към плана.

100% ли работи? Не. Няма такова нещо. Вероятността за успех, обаче, е в пъти по-висока. Казвам го от опит. Различно е.

Какво е общото в тези три толкова често срещани предизвикателства? За мен това са необходимостта от яснота, сила за промяна и отделено време за себе си. Кажи ми, колко често ти се случва да останеш насаме със себе поне за час и да се вгледаш в скритите или по-явни свои духовни, физически, емоционални или интелектуални нужди и стремежи?

Няма време? Ако няма време за теб, за кои други неща в живота ти има време?