fbpx
Всичко е по-лесно, когато обичаш и приемаш себе си

Всичко е по-лесно, когато обичаш и приемаш себе си

Dobroslava coaching
Всичко е по-лесно, когато обичаш и приемаш себе си
Да обичаш себе си е много хубаво пожелание, което е лесно да се каже и трудно и неясно да се изпълни. Процесът започва с осъзнаване и малки стъпки.

Прочети още

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Получава се така, че когато обичаш, приемаш и уважаваш себе си, нещата в живота ти се случват по-лесно. Може понякога да е въпрос на късмет, но освен него, си има и логично обяснение.

Един човек със здравословно самочувствие ще приеме много по-лесно неуспех, без да насочва отрицателна енергия към себе си, ще бъде много по-склонен да експериментира или да гледа по-леко на живота.

Защо?

Най-малкото, защото е осъзнал, че не е съвършен и въпреки това има стойност и право на уважение и обич.

Когато говорим за кариерно развитие,

ако си уверен, със сигурност ще ти е по-лесно да защитиш позицията си. Ако имаш съмнения в себе си, много вероятно е да се притесниш и да започнеш да се оправдаваш без причина.

В случай, че си още по-напред в увереността и в същата тази ситуация се налага да признаеш, че си сгрешил, няма да се сгънеш от срам и да изпаднеш в самобичуване от типа: „за нищо не ставаш“ или „сега всички ще ти се подиграват“, а ще направиш своя анализ и ще се опиташ да коригираш грешката си. Защото всеки прави грешки и точно те са, които те развиват.

Когато обичаш и приемаш себе си с всички активи и пасиви, ще си свободен да изразяваш мнението си, без особено да се притесняваш, какво мислят другите. Ще се представяш по-добре на интервю за работа, ще се оценяваш по-високо, когато договаряш заплата, ще си по-смел, ако искаш да напуснеш.

Да обичаш и приемаш себе си, когато става въпрос за личния живот

е още по-ценно.

Казват, че няма нищо по-привлекателно от жена, която харесва себе си. Същото се отнася и за уверения мъж. Човекът, който се обича, общува свободно, защото не е постоянно ангажиран с това, как изглежда или да се сравнява с другите.

Този, който се приема, знае, че има правото да бъде обичан такъв, какъвто е и дава това право на хората около себе си.

Когато се обичаш, се грижиш за нуждите си, защото приемаш, че го заслужаваш. 

Звучи много лесно, нали?

Но не е.

През целия си живот формираме представата за себе си чрез приемане и предаване на информация, която често е филтрирана и изкривена от негативен опит или преживяна емоционална болка. На базата на тях създаваме автоматични реакции и вътрешни диалози, които е малко вероятно да бъдат трансформирани в нещо по-добро чрез „азбучна истина“ или позитивен цитат.

Промяната на нагласата към себе си изисква време, фокус и мотивация.

Ситуацията се усложнява, защото представата за себе си има много дименсии. Себевъзприятието е сложна комбинация от минимум пет фактора:

Външен вид – представата за себе си, като физическо същество
Характер – как се виждаш от психологическа гледна точка
Интелект – как се оценяваш, като интелектуални възможности
Ценности и вярвания – как се определяш от морална гледна точка
Умения – мнението за социалните и/или техническите ти умения.

Много често увереността в някоя от тези области е на високо ниво, за сметка на други, които дърпат надолу цялостното усещане за собствена стойност.

Страничните ефекти често са акцент в основната зона на високо самочувствие и създаване на агресивност към хора с друг фокус или обратното – ниско самочувствие и отчуждение заради вторачване в областта на субективното възприятие за недостиг. 

От къде може да се започне

Всеки път започва с определяне на настоящото местоположение и крайната дестинация.

В коучинг сесиите, често използваме различни процеси и инструменти за създаване на цялостен поглед, оценка и визуализация на конкретна ситуация. Целта е да бъде открита област-лост, в която ако се положат усилия за промяна, ще окаже позитивен резултат и върху останалите житейски или професионални области.

Когато говорим за изграждане на увереност, това би означавало да бъде оценено моментното й ниво за всеки един личностен аспект – външен вид, интелект, характер, ценности, умения. Визуализацията на цялостната картинка носи различни идеи и послания за всеки.

За един лостът може да бъде работа в сферата на характера, която да повиши цялостното усещане за собствена стойност, за друг това би било увеличаване на уменията, грижа за външния вид и т.н.

Когато има ясна цел, пътят става по-лесен и постижим. Дори малка промяна може да доведе до страхотни резултати. Затова говорим за лост. 

Как звучат нещата лично за теб

Щом стигна до тук (благодаря, за което), значи тази тема ти е важна.

Нека те попитам: Какво ще имаш в повече в професионалния и личния си живот, ако повишиш усещането си за собствена стойност в твоята област-лост?

Повече приятели? Повече усещане за смисъл и развитие? Нова кариера? По-добри взаимоотношения?

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Защо толкова много искаме да сме привлекателни?

Защо толкова много искаме да сме привлекателни?

Dobroslava coaching
Защо толкова много искаме да сме привлекателни?
В обществото негласно съществува убеждението, че ако си привлекателен, животът ще ти е по-лесен във всякакъв аспект. Може би има нещо вярно в това. Какво, обаче, означава да си привлекателен? Прочети повече

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

За да бъдем обичани? Да бъдем приемани? Да сме сигурни, че имаме стойност? За да успяваме?

В обществото негласно съществува убеждението, че ако си привлекателен, животът ще ти е по-лесен във всякакъв аспект.
Може и да има нещо вярно в това….

Какво, обаче, означава да си привлекателен?

Дали са конкретни мерки, ръст, кожа, зъби и т.н.? Ако отговаряш на някое от днешните рекламирани „критерии“, това прави ли те наистина привлекателен?

Може ли милионите генетични комбинации да бъдат приравнени към едни частни случаи и това да е извор на нещастие за по-голямата част от човечеството?

Привлекателността е нещо отвъд този стандарт и не е комбинация от отделни части по каталог. Тя включва цялостното излъчване на човека и в никакъв случай не е статична красива картинка. Сигналите, които обменяме помежду си, включват много други невидими фактори, които произтичат от вътрешното емоционално състояние, от характера, увереността в собствената стойност, грижата и уважението към себе си и т.н.

За съжаление, обаче, себевъзприятието на голям процент от нас, по-скоро прилича на сюрреалистична картина от отделни части – крака, нос, коса, корем и т.н. , които променят цялостната картина и създават изкривен образ. Тази невярна представа лека-полека започва да измества реалната картина и довежда със себе си усещане за недостатъчност и ниско самочувствие.

Когато стартирах програмата си Яж, Втали се и Обичай, разговарях с прекрасно изглеждащи жени, които нямаха основание да се съмняват във външния си вид, но въпреки това изявиха истински интерес към темата за любовта към тялото.

Откъде идва този проблем, особено при нас жените, да не забелязваме достойнствата си и да се вторачваме в „несъвършенствата си“?

Направи си един експеримент. Застани пред огледало в цял ръст и забележи, къде първо отива погледът.
Мога да се обзаложа, къде ще погледнеш, въпреки, че не се познаваме.

Ще се съгласиш, че е супер нелогично толкова едностранчиво да съдиш себе си. Едва ли ще кажа нещо ново, че няма съвършени хора и че ако се загледаш и в най-невероятния модел, ще видиш недостатък. Но не е това, което търсиш на пръв поглед, нали? Защо тогава гледаш на себе си по друг начин?

Всяко живо същество е уникално и различно. Не мисля, че бихме били щастливи, ако всички изглеждахме, като клонинги, към което ни призовават модната, козметичната и фитнес индустрии.

Всеки има своето „конкурентно предимство“ на пазара на външния (и не само) вид. Тези, които се занимават с продажби знаят, че е изключително важно да познаваш силните си страни и да изкарваш тях на преден план.

Инстаграм създаде погрешно впечатление, че човек е застинал статичен образ. И си щастливец, ако си фотогеничен. Само че, в реалния живот не е така. Не можеш да изпратиш снимката си на среща. На живо има движение, има настроение, има емоция, има усещане за тялото в момента, има излъчване.

Изворът на голяма част от привлекателността е във вътрешното усещане за себе си. В убедеността, че заслужаваш да бъдеш обичан и приеман, защото си човек със стойност.

Всеки, абсолютно всеки се ражда с правото да бъде обичан. Просто животът ни се стича по различен начин и наслагва послания на нелюбов и неприемане.

От един момент нататък, обаче, всеки избира как да продължи и какви послания да отправя към себе си.

Имам едно предизвикателство към теб.

Избери три свои привлекателни черти.

Усмивка, извивка на ухото, вежди, малкото пръстче на лявата ръка….. каквото решиш. Отдели им време, създай навик да виждаш и да се грижиш първо за тях, изведи ги на преден план, показвай ги, радвай им се.

Това е една малка стъпка, към изграждане на по-реален поглед за себе си. Апетитът идва с яденето.

Ще се радвам да споделиш резултата.

С пожелания за повече любов към живота!

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Аз съм успешна и умна. Да, ама е по-важно как изглеждам.

Аз съм успешна и умна. Да, ама е по-важно как изглеждам.

Dobroslava coaching

Аз съм успешна и умна.

да, ама е по-важно как изглеждам.

Идеята, че външният вид е паспорт за любов и успех, е инструмент за създаване на несигурност и зависимост. Прочети повече

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Десетилетия наред брандове, медии и техните евангелисти създават нереални и излъскани идеи за красота, младост и съвършенство.

Социалните медии предоставят платформа за изява и сравнение в един отворен свят, където се гради култура на външния блясък и кухата черупка.

Ние самите поддържаме огъня, като често говорим за собствения или нечий друг външен вид, докато децата ни попиват идеята, че това как изглеждаш, е основният паспорт за любов,  щастие и успех в живота.

Темата за външния вид не е приоритет само на тези, които нямат какво друго да правят.

Истерията засяга хора в широк диапазон от възраст и образование, като голяма част предпочитат да стоят встрани от живота, защото не се харесват как изглеждат.

Точно това прави този въпрос толкова сериозен.

Случвало ли ти се е:

  • Да откажеш да излезеш с приятели, защото не се чувстваш добре в кожата си?
  • Да откажеш да отидеш на басейн или море, защото не се харесваш по бански?
  • Да се криеш зад някого, защото не се харесваш на снимка?
  • Да не можеш да се насладиш в секса, защото си твърде загрижена как изглеждаш в този момент?
  • Да не вземеш думата, въпреки че знаеш какво да кажеш, защото всички ще те гледат, докато говориш?

И какво ли още не…

Проблемът е отишъл толкова надълбоко, че говорим за епидемии от психически проблеми, като телесно дисморфно разстройство, хранителни разстройства, орторексия, прегорексия и т.н..

На кого му пука дали е здрав.
Важното е да си слаб. Да имаш съвършена кожа. На петдесет да изглеждаш, като на тридесет. Последните три сантиметра от косата.

Индустриите, които печелят от важността на външния вид имат интерес да ни вторачват в измислени несъвършенства и цели, защото искат да си купим тяхното решение.

Махалото отиде твърде далеч. Много гласове започнаха да се обаждат, че с тази посока подписваме присъдата си за неудовлетворение и нещастие.

Дори брандовете яхнаха новата вълна и започнаха да промотират Любовта към тялото.

Любов към тялото…. Чудесно, но как?

Външният вид винаги ще бъде важен. Не става дума да излизаш чорлав от къщи или да се обличаш в чувал.

Къде е балансът, при който осъзнаваш, че тялото е само една част от всички елементи, които те правят човека, който си?

Къде е здравословното отношение, при което не си се занемарил, но ако не си съвършен като фотошопнат модел, не те кара да се чувстваш недостатъчен?

Всеки сам може да потърси отговор за себе си.

Едно е ясно. Трябва да има промяна. Фокусът е твърде много върху опаковката. И тя няма как да бъде паспорт за любов или успех, или поне няма да работи задълго. Защото след луксозната хартия се показва съдържанието.

За себе си оставам с въпроса::

  • В кои области от живота си бих била по-смела, ако приемах тялото си, без да се тревожа, че не е съвършено?

Сподели какво мислиш, почти всички сме засегнати от тази тема, без оглед на възраст и пол.

С пожелания за повече любов към живота!

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Най-важната любов в живота

Най-важната любов в живота

Dobroslava coaching
Най-важната любов в живота
Много хора я определят като егоизъм, защото считат, че това означава да не те е грижа за другите. Всъщност, единствено когато обичаш себе си, можеш да дадеш в пълна степен любов и приемане на някой друг. Прочети повече

Много хора я определят като егоизъм, защото считат, че това означава да не те е грижа за другите. Всъщност, единствено когато обичаш себе си, можеш да дадеш в пълна степен любов и приемане на някой друг.

Помисли си само, какво се случва, когато си влюбен? Стараеш се да опознаеш другия – да разбереш какво обича да прави или къде да ходи… Искаш да прекарваш повече време с него, приемаш странностите, оправдаваш грешките, успокояваш… Искаш да прегърнеш целия свят, защото любовта ти е споделена.

Още по-хубаво е, когато създаваш подобни взаимоотношения със себе си. Няма по-привлекателен човек от този, който се приема и харесва такъв, какъвто е.

Как обаче да започнеш да се обичаш, при положение, че досега е било различно?

Любовта е едно от чудесата в света. Тя не е лимитиран ресурс и има силата да се самосъздава и обучава. Може да бъде отглеждана, поливана, пазена и подхранвана. Трябва й малко фокус и топлина, за да започне да се развива.

В тази метафора, Фокусът и Топлината са като слънцето и водата за растенията. Всеки ден бавно и полека цветето пробива почвата и започва да изгражда стъбло. Ако поради някаква причина тези два фактора са недостатъчни или в повече, крехкото растение ще увехне и ще си отиде.

Същото е, когато става дума и за любовта към себе си. Тя се заражда тогава, когато към нея има внимание и грижа. И започва с проучване.

Какъв е вътрешният ти диалог                                                                                               

„Колко съм тъп!“, „Винаги се провалям“, „Много съм зле!“ … Всеки понякога си е казвал тежки думи. Постоянно негативният диалог, обаче, изкривява действителността и разрушава представата ти за себе си.

Изкушението да започнеш да се обвиняваш и за това ще бъде голямо, но вместо да го правиш, опитай се да разбереш от какво всъщност имаш нужда. Често негативните мисли са плод на подсъзнанието, което иска да ни защити от нещо, което счита за опасност или пък да подаде сигнал за липса.

Когато започнеш да опознаваш нюансите, ще осъзнаеш че лека-полека този вътрешен глас е станал по-конструктивен и критиката е намаляла.

Как позиционираш себе си спрямо другите?

Склонен ли си да пренебрегнеш свои нужди или ценности, за да бъдеш приет? Да замълчиш, защото смяташ, че това, което мислиш не е важно? Преувеличаваш ли качествата на другите, докато омаловажаваш своите?

Няма съвършени хора, няма и такива без недостатъци. Но пък всеки има своята ценност и право да бъде себе си.

Смелите хора не се страхуват да признаят, че допускат грешки, защото вътрешният фокус е върху силните им страни.

Как говориш за себе си

Това как говорим за себе си е външното проявление на начина, по който се възприемаме и общуваме. Ако компасът сочи към недостатъците и подценяването на качествата, поведението и презентацията ще следват тази посока.

„Това не е нищо особено..“, „Всеки може да го направи…“,  и т.н. – тук може да се продължи до безкрайност.

Това е като приказката с двата вълка. Винаги ги има: добрия и лошия. И двата са там, но е важно на кой вълк държиш: на този, който представлява силната ти страна, или на другия.

И да говориш за този, който ти е по-важен.

 

Не е лесно да направиш промяна в отношението към себе си. Изисква се постоянен фокус и осъзнаване, които са лукс във време на бързина и шум. Цената, обаче, е свобода на изразяване в света, приемане на себе си и другите, които са основа за удовлетворителен и щастлив живот.

Можеш да работиш сам, но можеш да се обадиш, за да разбереш какви резултати ще постигнеш с мен, като коуч. Демо сесията не те ангажира с нищо, освен с половин час време за себе си.

Свържи се с мен, не отлагай промяната!

В търсене на приемане и одобрение

В търсене на приемане и одобрение

Dobroslava coaching
В търсене на приемане и одобрение
Лайкове в социалните мрежи. Одобрение от близките. Одобрение в работата. Одобрение от приятелите. Одобрение от кого ли не. Няма нищо по-човешко от това да искаш да бъдеш обичан и приеман. Прочети повече

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Лайкове в социалните мрежи.

Одобрение от близките.

Одобрение в работата.

Одобрение от приятелите.

Одобрение от кого ли не.

Няма нищо по-човешко от това да искаш да бъдеш обичан и приеман.

Този стремеж е дълбоко вкоренен в нашата природа и е част от механизма за оцеляване. Той носи усещане за сигурност, принадлежност и ценност, без които обществото не би оцеляло.

Удивително е, как нещо толкова естествено се е превърнало в ненаситна жажда, която вместо да води до удовлетворение и спокойствие, оставя след себе си празнини и несигурност. Желанието да бъдеш одобрен е излезнало извън контрол и се е превърнало в наркотик, който управлява взаимоотношенията и разрушава идентичността.

Няма област, която да не е засегната. Искаме да бъдем одобрявани и харесвани в колкото се може повече „дисциплини“: физически, като личности, като характер, като успешни и т.н., според т.нар. общоприети стандарти.

Всъщност, дълбоко вътре в себе си сме наясно, че
това преследване на „съвършенството“ е изгубена кауза.

И пак обръщаме желанието за одобрение в състезание. В душата се натрупват безпокойство, завист и тъга, защото в мечтаната област за превъзходство има някой, който е по-напред. Няма значение, че един някой винаги в нещо ще е по-добър. Някой, който ще е по-красив, някой, който ще е намерил по-креативното решение. Няма значение, че всеки един от нас в нещо или някога е по-добър от друг. Състезанието няма край.

Състезаваме се във връзките си.

Кой дава повече. Кой обича повече. Кой се грижи повече за децата. Състезаваме се за внимание от любимия човек с работата, приятелите. Искаме той/тя да одобрява всяко действие, всяка характерна наша страна, знаейки подсъзнателно, че е невъзможно. Сърдим се, защото сме забелязали щипка неодобрение. Започваме да обвиняваме, за да накараме другия да признае превъзходството ни.

(В тази връзка, представяте ли си партньорът да ви приема на 100%? Да одобрява всичко, което правите или което сте, без сянка от съмнение? Да направи олтар на вашето съвършенство?
Аз лично леко потръпнах. Дали няма да побегнете бързо, защото може би на този/тази нещо й има, за да е толкова запленен/на?)

Това състезание във връзките е една от основните причини да трупаме болка, вместо да се наслаждаваме един на друг с приемане на съвсем нормалните си несъвършенства.

А какво да кажем за болната тема за успеха?

Искаме да сме определяни, като успешни.

Да получим етикета „успешен/на“ според съвременното „цивилизовано“ общество. Какво, по дяволите означава това? Да имаш собствен бизнес, шест нули в банката, да можеш да пътуваш до екзотични дестинации няколко пъти годишно, да имаш къща в полите на Витоша? Познавате ли хора, които имат всичко това и не са щастливи? Аз – да. Една приятелка някога каза нещо, което никога няма да забравя: „Била съм нещастна в пет-звезден хотел и съм била щастлива в бунгало“.
Възхищението, че сме успели, според стандартите на обществото, ще даде ли истинско усещане за щастие и стойност?

Или ще загубим истинската си същност, защото никога не сме я познавали?

Няма как да си „себе си“, ако това „кой си“ определя някой друг. Когато не знаеш кой си, лесно можеш да бъдеш манипулиран, защото нямаш на какво да се опреш и какво да отстояваш. Собствената стойност се базира на външна оценка, която както знаем лесно се превръща от „Осанна“  в „Разпни Го!“.

И въпреки това…. Избираме да не бъдем себе си, за да сме приети, одобрени, обичани, да не поемем риска да сме изоставени сами…

Спомням си бегло една история за индианците Навахо – не претендирам за достоверност, просто ми харесва поуката.

Та тези индианци били умели в тъкането на черги. Нещо давало душа на техните произведения. Всички били различни, всички имали свой собствен характер и уникалност.

Попитали ги, какво прави тяхното изкуство толкова въздействащо? Отговорили, че всеки тъкач оставял малък, незабележим дефект върху всяка черга, който играел ролята на подпис на автора в момента на създаване.

„Дефектът“ бил този фактор, който давал душата на творението.

Не съвършенството, не изборът на цветовете или майсторството на тъкането, а съзнателно оставеното несъвършенство.

Да живеят грешките!

Те са тези, които показват пътя към идентичността. Те са тези, които дават уникалния житейски поглед и показват къде личният почерк се къса с общественото мнение.

Не става дума за отричане, а за приемане. И не за общественото приемане, а за себе-приемане. За внимателно себе-опознаване, себе-изпитване с любопитство и доверие.

Слабите страни, „несъвършенствата“, „пропуските“ (нямам никаква идея кой определя кои са) не трябва да се замитат под килима или да се крият в гардероба. Те трябва да се опознават, разглеждат и приемат като факт в настоящият момент.

Ако е толкова важно да избледнеят – окей, ето една прекрасна възможност за личен проект. Нищо не е по-привлекателно от човек, който знае кой е и работи върху себе си, за да стане по-добър!

Всяко явление, всяко живо същество или събитие във Вселената е в баланс между тъмнина и светлина, ляво и дясно, добро и лошо. Спомнете си за притчата за двата вълка.

Същото се отнася и до нас, като личности. Опознаването на „слабостите“ е лост за използването им като сила или за добро.

Какво печелиш?

Кой може да те уязви или нарани, ако познаваш и приемаш себе си? Кой може да те отклони от истински ценните неща и да контролира личните ти избори? Ако позволиш на себе си да имаш това право, не е ли естествено да го позволиш и на хората около теб?

Можеш ли да имаш по-различен 14-ти февруари тази година?

Осмеляваш ли се днес, вместо да се поддадеш на сърца-възглавнички, секси ново бельо, изкушение да се представиш на някой, който не си, да застанеш смело и да споделиш слабите си страни, уязвимостта си, желанието си да се развиваш с човека, с когото споделяш вечерта?

А ако те е страх да го направиш, струва ли си да продължаваш тази връзка?

Ничие чуждо одобрение не може да донесе усещане за стойност и ценност. Единствено себепознанието и себеприемането са процеси, които носят мир и посока.

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Какво е любовта?

Какво е любовта?

Емоция, енергия, сила, магия, спойка между хора и идеи…Хиляди определения, изписани поеми, романи, песни, философски трактати, произведения на изкуството и какво ли още не. Само този месец ще направи рекорд по изговаряне на „Обичам те“ и ще се пише много за любовта. Би трябвало всичко да е ясно за нея, нали? Всъщност фактите са други:

Нямаме идея Какво е любовта.

Тя е толкова дълбока и многообразна, че древните гърци дори са имали седем различни начина да я изразят:

Сторги е любовта родител дете
Филиа – братската любов
Ерос – романтичната любов
Лудус – флирта
Прагма – семейната любов
Агапи – божествената, чиста и безкористна любов
Филафтия – любовта към себе си.

За да е още по-сложно, всяко едно от тези проявления има своя собствена динамика и особености. Няма как да има обща дефиниция за любовта, защото

Колкото хора има на земята, толкова и разбирания.

Не е учудващо тогава, че често се разминаваме в очакванията си. Всеки има своя идея, какво е да обичаш, като родител, приятел, любим и пр., базирана на собствения опит и изводите от него. Именно тези индивидуални концепции понякога водят до представи, че любовта е притежание, че заради нея всичко е позволено – дори да нараниш себе си или някой друг. Границите са твърде тънки, за да се каже кое е любов и кое не е. Едно е сигурно, че от момента на раждането си и до края на пътя, човек се нуждае от нея под формата на топлина, приемане и усещане за свързаност. С не по-малка важност има нуждата и да дава топлина и приемане, както и да създава връзки.

Любовта е двупосочна.

В нея и двете страни са важни. И двете страни са уязвими. И двете страни имат нужди, дори да изглежда, че някоя от тях е в привилигирована позиция, т.е. е обичана повече (по стандартите на другия).

Не можеш да изравниш любовта

Няма мерна единица. Направеното в нейно име няма стойност, ако му се определи цена. „Аз правя за теб това и това, а ти какво правиш за мен?“. Може ли любовта да бъде поставена на кантар? Може ли в нея да се измери кой какво дава и как ще се случи, след като всеки има своя собствен стандарт?

Любовта боли

Понякога си тръгваш от нея отхвърлен и опостушен. Понякога с нея си още по-самотен, отколкото когато си бил сам. Очкавал си едно, а се е получило друго. Децата или любимият човек не са отговорили на твоите нужди, дал си и не си получил. И пак си богат, защото си усетил тръпката и свръхестественото желание да дадеш част от себе си на друго човешко същество.

Любовта може лесно да бъде сбъркана с други чувства

Колко любовни произведения са енциклопедия за емоционални и духовни липси? Зависимост, съзависимост, желание за контрол, самота, депресия и какво ли още не? „Не мога да живея без теб“; „Ти си смисълът на моя живот“; „Ти си виновен/виновна за моето поведение, защото ме предизивка“, „Аз съм посветила целия си живот на теб, ти си длъжен да ме гледаш“.  Любовта е силата, която позволява на другия да бъде този, който е без да очаква промяна или нещо в замяна.

Любовта е пред вратата

Тя винаги е там в една или друга форма, дори да изглежда обратното. Никой не може да спре желанието на човек да дава любов и да действа от любов. Това я прави уникална, защото е неограничен ресурс и умение, което се заражда и развива.

Февруари е месецът, в който говорим за любов. Не е нужно да има обща дефиниция или обяснение.

Това, което има значение е какво е любовта за теб и какво е любовта за мен, за да намерим малката пресечна точка, в която тази природна сила ще протече свободно межу двама ни. До тогава, докогато го искаме и двамата.