fbpx
Приказка за зоната на комфорт

Приказка за зоната на комфорт

Dobroslava coaching
Промяна
Какво стои между желанието за промяна и реализацията й? Зоната на комфорт има своята тъмна страна, която приспива креативността и развитието.

Прочети още

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Та-та-тааааа-там-там-тааааам….6:00!!!!!!!! Стрес и паника! Трябва да стана, за да тренирам!… Още 10 минути….

Та-та… Този път светкавично се завихрям и бясно го шамаросвам, като се надявам да съм го улучила по снууза.
Няма мърдане – телефонът едва-едва чик-чирика под възглавницата. Въздишайки се изнизвам изпод одеалото и гузно изпълзявам под душа. Вече мога и да не присъствам – доспивам си със сешоара в ръка.

Какво да облека? Събуждам се с бяса на ухапана норка, защото вчера можеше да си изгладя тази риза…. Ррррр. Леглото не се вижда от неуспешни опити да заприличам на човек.

Нали днес искаше да излезем по-рано? – безрасъдно пита той, докато се обува в коридора. Е, как можа??!! Закръжавам около лампата и авторитетно излитам през вратата. В колата мога да си додремя, защото пътя го знам наизуст.

В офиса започвам с настроение: ще изрина всички задачи, няма да дъвча пред компютъра и довечера ще си направя гимнастиката, която проспах сутринта.

Седем часа по-късно равносметката е: информирана съм до козирката за всичко и всички от Фейсбук, задачите са смело планирани за утре и в опаковката на бюрото самотно се мъдри неизядена солета. Нооо… от утре съм на диета.

Умирам за сън. Алармата е за 6:00 сутринта, защото твър-до съм решила, че ще стана, за да се раздвижа.

Познато ли звучи?

Предаваме на живо от зоната на комфорта.

От мястото, където няма изненанди и всичко се повтаря отново и отново.

Понякога убива и не е толкова удобно, но пък какво толкова. Ще позаболи, болката е позната, от нея не се умира (доказано е) и после ще спре.

В зоната на комфорт не е задължително комфортно, но пък е безопасно. Безопасно, като във филм на ужасите, където всичко е толкова ужасяващо спокойно и тихо, че очакваш всеки момент да се стовари Зомби апокалипсис.

Психолозите я наричат „поведенческо състояние, в което човек работи в неутрална обстановка, без стрес и предизвикателства“. Безспорно е, че имаме нужда от такова „място“ в живота си. То е личното „Къща!“, към което сме тичали в детството си, играейки на гоненица.

Когато, обаче, тази зона на комфорт в годините си стои една и съща, без да се развива и разширява, границите й стават все по-високи и по-трудни за преодоляване и промяна.

Човекът не е създаден да живее в толкова сигурна среда.

Ние сме творци, откриватели, пътешественици, търсачи на силни емоции и преживявания, любители на новото и непознатото ! Еднообразието ни приспива, страхът от болка и провал ни правят затворници на желанието да унищожим риска.

И времето си тече. А къщата става все по-тясна и идеята, че това ще оставиш след себе си не е повод за празнуване.

Трябва ли всички, тогава, да станем безрасъдни и да рискуваме репутацията и живота си?

Не, разбира се.

Означава да подхранваме истинската си любопитна и творческа природа, като пробиваме еднообразието и се изправяме пред пречките и страховете в живота си стъпка по стъпка.

Няма промяна без болка, докато цялата човешка същност не я приеме в границите на рутината.

За да свириш добре на китара, например, трябва да направиш мазоли. В началото боли, след това възглавничките на пръстите започват да стават по-твърди, образуват се улейчета и накрая спира да боли.

Но пък може да си звездата на купона. И ако това е всичко, което си искал, преживяното си е струвало.

Точно тук е въпросът:

Какво искаш от живота си?

Може да бъде всичко: да промениш хранителните или двигателни навици, да си потърсиш нова работа или позиция, да стартираш нов проект, да прекратиш връзка, да научиш нещо ново, да отидеш някъде далече…. да не се успиваш в нежелан сън…

Какво те спира?

Извиненията са ясни – има ги за всичко и винаги са солидно аргументирани.

Както и моите, да не пиша почти два месеца…. Нямах ама никакво време, ни-как-во.

Този пост е един малък квадратен милиметър в периметъра на моята зона.

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Да направиш промяна в навиците си е, като да опитомиш слон

Да направиш промяна в навиците си е, като да опитомиш слон

Dobroslava coaching
Промяна
Да направиш промяна в живота си понякога е много трудно, независимо дали от нея зависи здравето, щастието или удовлетвореността.

Прочети още

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Ако всички понеделнишки обещания за промяна се реализираха, щеше да има огромен ръст на новосъздадени компании, фитнес модели, образовани хора, стабилни връзки и т.н.

Да, ама не.

Да промениш някои навици е страшно трудно, независимо дали от тях зависи здравето, щастието или удовлетвореността.

Не се обвинявай

За да е толкова трудно да смениш стереотипа си има логични причини. Те се крият дълбоко в емоционалната част на човешкия мозък и са пряко свързани с инстинкта за самосъхранение. Той е отговорен да защити тялото не само от физическа болка или смърт, но и да направи същото за психиката/душата.

Едни от инструментите на този инстинкт са навиците. Без тях животът би бил немислим. От гледна точка на оцеляването, повтаряемите процеси е необходимо да бъдат автоматизирани, за да освободят място за бърза реакция при поява на опасност или непозната ситуация.

Всичко познато, като действия, мисли или емоции, което се появява редовно и не ни е убило, става част от безопасната среда. Може да боли, може да има отрицателни последствия, но от гледна точка на емоционалната страна на мозъка, то е по-добро от непознатото.

Тази част от нашата същност не мисли за последствията. Тя възприема новото, като заплаха и прави всичко възможно личността ни да остане в безопасната зона на познатите очаквания.

Филтърът е:

удоволствие или болка,
автоматично или непривично,
сега или по-късно.

Ще бъде съвсем естествено изобрът да е в полза на приятно-познато-веднага, отколкото на трудно-ново-бъдещи ползи.

Доста неравностойно, нали?

Как да се бориш с подобна дилема?

Директната конфронтация е обречена на неуспех. Защитните стени са високи и непробиваеми за стандартни оръжия, като вина, обиди към себе си, драстични идеи за промяна. Дори и някъде да се отвори пролука, инстинктът за познатото ще я затвори и ще укрепи стените още по-добре.

Каква е стратегията тогава?

Като не може със сила, става с дипломация и хитрост. Защитните механизми трябва да опознаят промяната, да открият удоволствие в нея и да създадат нов рефлекс.

Или: новото да стане навик и да носи награда.

Звучи доста лесно, но както стана дума, ако наистина е така, нямаше да има едни и същи понеделнишки обещания.

Все пак съществуват множество примери за хора, направили остър завой в живота си. Макар и пътят и причините на всеки да са индивидуални, процесът към целта е сходен.

Като коуч, който работи в тази тема, мога да кажа, че едни от задължителните условия за промяна са:

Да знаеш какво точно искаш да постигнеш и къде е наградата

Да познаваш навиците, които те държат в старата схема

Да изградиш нов начин на мислене, емоционални и поведенчески модели

Не е чак толкова трудно, въпреки че излежда така. Колкото и да звучи невероятно, повече от 50% от успеваемостта се съдържа в изясняването на причините и наградата в това, което искаш да постигнеш.

В следващите няколко поста ще се спра по-подробно на всяко едно от условията по-горе.

Междувременно бих искала да те попитам:

Къде в живота ти е необходима промяна, за да бъдеш по-близо до това, което искаш?

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.