fbpx
100 добри неща, с които да запомниш старата година

100 добри неща, с които да запомниш старата година

Dobroslava coaching
100 добри неща, с които да запомниш старата година

Прочети още

Здравей,

Аз съм Доброслава Мирчева

Професионален коуч и предприемач, който вярва, че никога не е късно да създадеш живота си такъв, какъвто искаш да бъде.

Животът е многоизмерен. Независимо какво правиш, колко си активен или интелигентен, в него има основни области, валидни почти за всеки човек. Това са здравето (или физическия аспект на личността), професионалната реализация, социалните контакти, интелектуален, емоционален и духовен аспект.

Всяка година се случват десетки хубави и не толкова хубави неща. По природа сме склонни да помним лошите.

Този навик на ума създава усещане за застой, а оттам се зараждат неудовлетворение и вина. Завърта се спиралата, при която съзнанието пресилва значението на неуспехите и се концентрира върху тях. Постиженията остават на заден план смалени и незначителни.

Изчезва балансът.

Преди време ми попадна една задача – да напиша в две колони една до друга, еднакъв брой свои положителни и отрицателни черти, успехи и неуспехи и т.н.

Беше ми много по-лесно да напиша слабите си страни и преживявания, отколкото силните. Отне ми време, докато изравня резултата на листа, но разбрах на практика колко несправедливо и едностранчиво съдя за себе си.

Няма как животът да бъде само розова картина, обратното – също. Една година ще бъде добра, а друга ще връща в начална точка. Ефектът на възприятието ще се подсилва, ако събитията и резултатите са свързани с нещата или хората, които са индивидуално важни.

Понякога, може би, няма как да има баланс.

Ако има рефлекс да се забелязват и двете страни на монетата, ще бъде по-леко.

Това е целта и на кратката себерефлексия в приложения файл. С нея те каня да оставиш по-различен, но и по-траен спомен за изминалата година, като отбележиш доброто и израстването през шест основни житейски области. Това ще даде стабилна точка за посоката през следващата година.

100 добри неща е пожелание – може да са 20, 10, 5 или дори едно. Важното е да бъдат забелязани.

Във файла всеки от шестте основни аспекта от живота има своя страница. Накрая завършва с тест. Преименувай или прескачай това, което не е важно в момента. 

Изтегли 100 добри неща за старата година.pdf

Съвет: Ако си мислиш, че няма нищо хубаво, помисли пак. Все ще намериш какво да отбележиш. Дори и ситуацията да е без изменение в съответната област – не е лошо. Значи има върху какво да се работи през следващата година.

Идеята, че има какво да направиш означава, че има за какво да живееш.

Пожелавам ти приятни мигове със себе си.

Запиши се за безплатна демо сесия

Понякога дори само тя може да промени перспективата.

още теми от блога

Какво учи един коуч, за да може наистина да се нарече такъв

Какво учи един коуч, за да може наистина да се нарече такъв

Стана модерно да се наричаш коуч. Прочиташ три книги, умееш да говориш пред хора, специалист си по всички въпроси и хоп…. титулуваш се коуч.
Само че, това няма нищо общо с професията и на мен ми се иска да внеса малко яснота.

read more
Когато ти кажат „Добре е да се грижиш за себе си“, става ли ти ясно какво точно да направиш?

Когато ти кажат „Добре е да се грижиш за себе си“, става ли ти ясно какво точно да направиш?

Не знам как е при теб, но при мен понеделникът започва с усещането, че не съм наясно откъде да започна. Постепенно седмицата се запълва с текущи неща и времето се изплъзва между пръстите.

read more

Здравей,

Аз съм Доброслава Мирчева

Професионален коуч и предприемач, който вярва, че никога не е късно да създадеш живота си такъв, какъвто искаш да бъде.

Приказка за зоната на комфорт

Приказка за зоната на комфорт

Dobroslava coaching
Приказка за зоната на комфорт
Какво стои между желанието за промяна и реализацията й? Зоната на комфорт има своята тъмна страна, която приспива креативността и развитието.

Прочети още

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Та-та-тааааа-там-там-тааааам….6:00!!!!!!!! Стрес и паника! Трябва да стана, за да тренирам!… Още 10 минути….

Та-та… Този път светкавично се завихрям и бясно го шамаросвам, като се надявам да съм го улучила по снууза.
Няма мърдане – телефонът едва-едва чик-чирика под възглавницата. Въздишайки се изнизвам изпод одеалото и гузно изпълзявам под душа. Вече мога и да не присъствам – доспивам си със сешоара в ръка.

Какво да облека? Събуждам се с бяса на ухапана норка, защото вчера можеше да си изгладя тази риза…. Ррррр. Леглото не се вижда от неуспешни опити да заприличам на човек.

Нали днес искаше да излезем по-рано? – безрасъдно пита той, докато се обува в коридора. Е, как можа??!! Закръжавам около лампата и авторитетно излитам през вратата. В колата мога да си додремя, защото пътя го знам наизуст.

В офиса започвам с настроение: ще изрина всички задачи, няма да дъвча пред компютъра и довечера ще си направя гимнастиката, която проспах сутринта.

Седем часа по-късно равносметката е: информирана съм до козирката за всичко и всички от Фейсбук, задачите са смело планирани за утре и в опаковката на бюрото самотно се мъдри неизядена солета. Нооо… от утре съм на диета.

Умирам за сън. Алармата е за 6:00 сутринта, защото твър-до съм решила, че ще стана, за да се раздвижа.

Познато ли звучи?

Предаваме на живо от зоната на комфорта.

От мястото, където няма изненанди и всичко се повтаря отново и отново.

Понякога убива и не е толкова удобно, но пък какво толкова. Ще позаболи, болката е позната, от нея не се умира (доказано е) и после ще спре.

В зоната на комфорт не е задължително комфортно, но пък е безопасно. Безопасно, като във филм на ужасите, където всичко е толкова ужасяващо спокойно и тихо, че очакваш всеки момент да се стовари Зомби апокалипсис.

Психолозите я наричат „поведенческо състояние, в което човек работи в неутрална обстановка, без стрес и предизвикателства“. Безспорно е, че имаме нужда от такова „място“ в живота си. То е личното „Къща!“, към което сме тичали в детството си, играейки на гоненица.

Когато, обаче, тази зона на комфорт в годините си стои една и съща, без да се развива и разширява, границите й стават все по-високи и по-трудни за преодоляване и промяна.

Човекът не е създаден да живее в толкова сигурна среда.

Ние сме творци, откриватели, пътешественици, търсачи на силни емоции и преживявания, любители на новото и непознатото ! Еднообразието ни приспива, страхът от болка и провал ни правят затворници на желанието да унищожим риска.

И времето си тече. А къщата става все по-тясна и идеята, че това ще оставиш след себе си не е повод за празнуване.

Трябва ли всички, тогава, да станем безрасъдни и да рискуваме репутацията и живота си?

Не, разбира се.

Означава да подхранваме истинската си любопитна и творческа природа, като пробиваме еднообразието и се изправяме пред пречките и страховете в живота си стъпка по стъпка.

Няма промяна без болка, докато цялата човешка същност не я приеме в границите на рутината.

За да свириш добре на китара, например, трябва да направиш мазоли. В началото боли, след това възглавничките на пръстите започват да стават по-твърди, образуват се улейчета и накрая спира да боли.

Но пък може да си звездата на купона. И ако това е всичко, което си искал, преживяното си е струвало.

Точно тук е въпросът:

Какво искаш от живота си?

Може да бъде всичко: да промениш хранителните или двигателни навици, да си потърсиш нова работа или позиция, да стартираш нов проект, да прекратиш връзка, да научиш нещо ново, да отидеш някъде далече…. да не се успиваш в нежелан сън…

Какво те спира?

Извиненията са ясни – има ги за всичко и винаги са солидно аргументирани.

Както и моите, да не пиша почти два месеца…. Нямах ама никакво време, ни-как-во.

Този пост е един малък квадратен милиметър в периметъра на моята зона.

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Да направиш промяна в навиците си е, като да опитомиш слон

Да направиш промяна в навиците си е, като да опитомиш слон

Dobroslava coaching
Да направиш промяна в навиците си е, като да опитомиш слон
Да направиш промяна в живота си понякога е много трудно, независимо дали от нея зависи здравето, щастието или удовлетвореността.

Прочети още

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.

Ако всички понеделнишки обещания за промяна се реализираха, щеше да има огромен ръст на новосъздадени компании, фитнес модели, образовани хора, стабилни връзки и т.н.

Да, ама не.

Да промениш някои навици е страшно трудно, независимо дали от тях зависи здравето, щастието или удовлетвореността.

Не се обвинявай

За да е толкова трудно да смениш стереотипа си има логични причини. Те се крият дълбоко в емоционалната част на човешкия мозък и са пряко свързани с инстинкта за самосъхранение. Той е отговорен да защити тялото не само от физическа болка или смърт, но и да направи същото за психиката/душата.

Едни от инструментите на този инстинкт са навиците. Без тях животът би бил немислим. От гледна точка на оцеляването, повтаряемите процеси е необходимо да бъдат автоматизирани, за да освободят място за бърза реакция при поява на опасност или непозната ситуация.

Всичко познато, като действия, мисли или емоции, което се появява редовно и не ни е убило, става част от безопасната среда. Може да боли, може да има отрицателни последствия, но от гледна точка на емоционалната страна на мозъка, то е по-добро от непознатото.

Тази част от нашата същност не мисли за последствията. Тя възприема новото, като заплаха и прави всичко възможно личността ни да остане в безопасната зона на познатите очаквания.

Филтърът е:

удоволствие или болка,
автоматично или непривично,
сега или по-късно.

Ще бъде съвсем естествено изобрът да е в полза на приятно-познато-веднага, отколкото на трудно-ново-бъдещи ползи.

Доста неравностойно, нали?

Как да се бориш с подобна дилема?

Директната конфронтация е обречена на неуспех. Защитните стени са високи и непробиваеми за стандартни оръжия, като вина, обиди към себе си, драстични идеи за промяна. Дори и някъде да се отвори пролука, инстинктът за познатото ще я затвори и ще укрепи стените още по-добре.

Каква е стратегията тогава?

Като не може със сила, става с дипломация и хитрост. Защитните механизми трябва да опознаят промяната, да открият удоволствие в нея и да създадат нов рефлекс.

Или: новото да стане навик и да носи награда.

Звучи доста лесно, но както стана дума, ако наистина е така, нямаше да има едни и същи понеделнишки обещания.

Все пак съществуват множество примери за хора, направили остър завой в живота си. Макар и пътят и причините на всеки да са индивидуални, процесът към целта е сходен.

Като коуч, който работи в тази тема, мога да кажа, че едни от задължителните условия за промяна са:

Да знаеш какво точно искаш да постигнеш и къде е наградата

Да познаваш навиците, които те държат в старата схема

Да изградиш нов начин на мислене, емоционални и поведенчески модели

Не е чак толкова трудно, въпреки че излежда така. Колкото и да звучи невероятно, повече от 50% от успеваемостта се съдържа в изясняването на причините и наградата в това, което искаш да постигнеш.

В следващите няколко поста ще се спра по-подробно на всяко едно от условията по-горе.

Междувременно бих искала да те попитам:

Къде в живота ти е необходима промяна, за да бъдеш по-близо до това, което искаш?

Здравей,

Аз съм Доброслава.

Музикант, предприемач и професионален коуч, посветен на идеята да ти помогне да откриеш и обикнеш себе си, за да създадеш своята уникална следа.