„Можеше да е 100%, как можах да сбъркам така?“ Сани беше бясна на резултатите си от теста, въпреки че никой досега не беше изкарвал 95%. „Избързах и не разбрах въпроса, иначе щях да съм го направила без грешка“ – казваше тя извинително на всеки, който я питаше, как е минало. В главата й, този резултат крещеше „провал“ , защото всичко по-малко от съвършено означаваше, че е недостатъчна…

Целият професионален успех, който имаше Лети, цялото усещане за собствената й стойност отиваше по дяволите, когато в близост до нея стоеше жена с хубаво тяло. Беше сигурна, че тя я гледа със снизхождение и съжаление, защото не отговаря на идеала за красота. „Никога няма да бъда като нея. Жена с такива крака сигурно е обожавана и щастлива…“

За поредна седмица в тефтера на Марто стоеше една и съща задача. Преписваше я със смесено чувство на безпокойство, срам и краткотрайно въодушевление, че този път ще започне с нея и най-накрая ще я задраска от списъка. „Защо да не изпия едно кафе първо, за да си събера мислите? Трябва да го помисля отначало до край. Този проект ще ме изведе напред и ще ми помогне да науча много нови неща, ще се докажа. Трябва да е като по часовник, трябва да е съвършено….“

Какво е общото между тези три истории?

За Сани, Лети и Марто важи максимата „Всичко или нищо“ . За Сани всичко по-малко от 100% е равно на нула, Лети не вярва, че може да бъде харесвана и обичана, ако не изглежда като извадена от списание, Марто предпочита да отлага, вместо да направи проекта си по-различно от перфектно.

И тримата са перфекционисти по отношение на конкретна област от живота си или като цяло.

Какво лошо има в това?

Открай време стремежът към съвършенство е водил човечеството към развитие във всяка една посока – изкуство, технологии, медицина, психика, личностно развитие. Това е едно от качествата, които ни отличават от другите живи същества на планетата, нали?

Във вселената, която познаваме, обаче, лекарството лесно се превръща в отрова, любовта в обсебване, а перфекционизмът в болезнено неудовлетворение и депресия.

Границата е особено тънка за амбициозните хора, които в търсене на недефинираното и недостижимо (хайде, всички знаем, че е такова) „съвършено“,  не успяват да се насладят на успехите и постиженията по пътя си. Често, високите изисквания се прехвърлят върху всички аспекти от живота, което прави удовлетворението още по-далечно.

Очевидно е, че съвременият човек е силно уязвим на такива влияния, защото медиите и индустриите чудесно се възползват и изпълняват целите си, като продават нереалистични, еднопланови и кухи образи на съвършено изглеждащи хора, домове, богатство и взаимоотношения.

Бомбардирани от тези „идеали“, как да не се страхуваме да направим стъпка напред, да изявим себе си такива каквито сме, как да приемем успехите си, без да се срамуваме, че не отговаряме на рекламираните „франкенщайни“? Вместо да води напред, перфекционизмът унищожава страстта и радостта от живота, като се превръща от мотив за действие в спирачка.

Как може да се излезне от този порочен кръг?

Влиянието е твърде силно, за да има бързо решение. Ако си се припознал в някоя от историите в началото или текста по-нататък, значи вече си направил първата крачка. Всеки един процес на промяна започва с осъзнаване.

Ако от дете искаш да се харесваш на всички, това най-вероятно ти е носило много вътрешно напрежение и несигурност. Голяма част от нас сме възпитани така, кой не помни фразата: „Не ме излагай пред хората!“. Сега е време да забележиш дали все още в себе си не чуваш същия този глас, който те спира да кажеш мнението си или да вземеш конкретно решение. Направи малка стъпка в обратна посока: изкажи се непопулярно по безболезнена тема, кажи спокойно и твърдо „не“ на предложение, ако не те пали, повтаряй си, че е абсурдно всички да са ти фенове… Все отнякъде трябва да се започне. Не е късно да станеш тийнейджър.

Ако отлагаш, защото се страхуваш от резултат, по-малък от съвършенство, декларирай пред себе си, че ще изпълниш задачата за Много добър 4.5 , вместо за Отличен 6. Акцентирай върху играта, забавлението, отърси се от тежестта на отличието. Направи го, защото ти харесва, защото е важно, защото е вълнуващо, не за да е перфектно, просто го направи.

Ако всички ти казват, че си страхотен и оценяват постиженията ти, а ти си казваш – „Какво толкова, нищо особено“  и в себе си не им вярваш, ще трябва да си готов на дълъг процес на промяна. Способността да оценяваш всяко движение напред, да спираш за да го отпразнуваш е умение, което изисква време и упорство, но усвояването му е възможно. Започни с преглед на деня всяка вечер и с избор на един успех, на едно добро нещо, което си направил или постигнал. Разгледай го от всички страни, за да го запомниш.

Защо пиша по тази тема?

Защото ми е много близка. Живяла съм и съм възпитавана, като перфекционист. Като коуч на амбициозни хора с кариера знам, че този стремеж може да бъде много спиращ и нездравословен. Харесва ми, когато клиентите ми започват да се отърсват от тъмната страна на идеалното и се завръщат към чистата радост от живота и процеса. Всеки един такъв контакт дава възможност и на самата мен да откривам себе си и да празнувам всяко свое движение напред.

Времето на тази земя е кратко, защо да го пропиляваме в безпокойство и неудовлетоврение?