Много хора я определят като егоизъм, защото считат, че това означава да не те е грижа за другите. Всъщност, единствено когато обичаш себе си, можеш да дадеш в пълна степен любов и приемане на някой друг.
Помисли си само, какво се случва, когато си влюбен? Стараеш се да опознаеш другия – да разбереш какво обича да прави или къде да ходи… Искаш да прекарваш повече време с него, приемаш странностите, оправдаваш грешките, успокояваш… Искаш да прегърнеш целия свят, защото любовта ти е споделена.
Още по-хубаво е, когато създаваш подобни взаимоотношения със себе си. Няма по-привлекателен човек от този, който се приема и харесва такъв, какъвто е.
Как обаче да започнеш да се обичаш, при положение, че досега е било различно?
Любовта е едно от чудесата в света. Тя не е лимитиран ресурс и има силата да се самосъздава и обучава. Може да бъде отглеждана, поливана, пазена и подхранвана. Трябва й малко фокус и топлина, за да започне да се развива.
В тази метафора, Фокусът и Топлината са като слънцето и водата за растенията. Всеки ден бавно и полека цветето пробива почвата и започва да изгражда стъбло. Ако поради някаква причина тези два фактора са недостатъчни или в повече, крехкото растение ще увехне и ще си отиде.
Същото е, когато става дума и за любовта към себе си. Тя се заражда тогава, когато към нея има внимание и грижа. И започва с проучване.
Какъв е вътрешният ти диалог
„Колко съм тъп!“, „Винаги се провалям“, „Много съм зле!“ … Всеки понякога си е казвал тежки думи. Постоянно негативният диалог, обаче, изкривява действителността и разрушава представата ти за себе си.
Изкушението да започнеш да се обвиняваш и за това ще бъде голямо, но вместо да го правиш, опитай се да разбереш от какво всъщност имаш нужда. Често негативните мисли са плод на подсъзнанието, което иска да ни защити от нещо, което счита за опасност или пък да подаде сигнал за липса.
Когато започнеш да опознаваш нюансите, ще осъзнаеш че лека-полека този вътрешен глас е станал по-конструктивен и критиката е намаляла.
Как позиционираш себе си спрямо другите?
Склонен ли си да пренебрегнеш свои нужди или ценности, за да бъдеш приет? Да замълчиш, защото смяташ, че това, което мислиш не е важно? Преувеличаваш ли качествата на другите, докато омаловажаваш своите?
Няма съвършени хора, няма и такива без недостатъци. Но пък всеки има своята ценност и право да бъде себе си.
Смелите хора не се страхуват да признаят, че допускат грешки, защото вътрешният фокус е върху силните им страни.
Как говориш за себе си
Това как говорим за себе си е външното проявление на начина, по който се възприемаме и общуваме. Ако компасът сочи към недостатъците и подценяването на качествата, поведението и презентацията ще следват тази посока.
„Това не е нищо особено..“, „Всеки може да го направи…“, и т.н. – тук може да се продължи до безкрайност.
Това е като приказката с двата вълка. Винаги ги има: добрия и лошия. И двата са там, но е важно на кой вълк държиш: на този, който представлява силната ти страна, или на другия.
И да говориш за този, който ти е по-важен.
Не е лесно да направиш промяна в отношението към себе си. Изисква се постоянен фокус и осъзнаване, които са лукс във време на бързина и шум. Цената, обаче, е свобода на изразяване в света, приемане на себе си и другите, които са основа за удовлетворителен и щастлив живот.
Можеш да работиш сам, но можеш да се обадиш, за да разбереш какви резултати ще постигнеш с мен, като коуч. Демо сесията не те ангажира с нищо, освен с половин час време за себе си.