Разказваш ли истории?

За произхода си? За първата любов? За приятел, който те е предал? За успех или проблем?

Постоянно го правим! Историите, които си разказваме формират идентичността, определят самочувствието и ценностите. Имаме истории за корените си, за миналото, за настоящето, за бъдещето, за другите около нас…

С годините опитът създава убеждения кои сме, какво можем и какво да очакваме на базата на историите, които сме избрали да помним и да (си) разказваме.

Едно от обясненията е, че природата ни е дала инструмент, за да ни предпази от фатални грешки. Затова сме склонни да помним, (а и понякога да се идентифицираме) с негативния си опит – за да не страдаме, за да не ни боли, за да не сгрешим. Историите за болка, неуспех, предателство  са ценни, за да сме по-добре подготвени в подобна ситуация, да извлечем поука, за да направим промяна.

Колкото и да е полезна тази способност, когато вътрешният разказвач припомня само тях, започваме да забравяме онези другите – за смели постъпки, за успехи, за умения, за силата и опита, които сме придобили, след като сме обелили нос или „сърцето ни е заболяло“.

От твърде много предпазливост, вътрешният разказвач се превръща в спирачка и критик. Често той разглежда събитията от живота твърде едностранчиво и през перспективата на проблемната развръзка.

Кои истории определят, как мислиш за себе си, като професионалист, като човек, какво да очакваш от взаимоотношенията или от любовта?
С кои се идентифицираш: с тези, които ти дават сила да вървиш напред, или с тези, които те карат да се съмняваш в себе си?

Каква е вероятността да направиш впечатляваща презентация, например, ако в главата си въртиш спомен за онзи момент, в който си се “изложил” и си решил, че “не можеш да говориш пред хора”?

Или шанса да имаш връзка, основана на доверие, когато очакваш всеки момент да бъдеш предаден, защото това е “обицата на ухото”, която няма да забравиш?

Историите се превръщат във вярвания за собствените възможности и предположения за бъдещи събития. “Независимо дали мислиш, че можеш, или мислиш, че не можеш – все си прав“ – казва Хенри Форд.

И тук не става дума за инфантилен позитивизъм. Говорим за обективна гледна точка.

Да, но аз имам само неуспехи в любовта…. или: нямам никакъв късмет в професионален план… Каква история да си разкажа, когато имам само разочарования?

Понякога в една конкретна област не върви. И пак, шансът да се смени тенденцията в нея е по-голям, ако си позволиш да бъдеш смел и си създадеш бъдеща история, в която има хепиенд. Ако мислиш, че по-добрата развръзка е възможна, може би ще продължиш да опитваш, може би ще потърсиш начин да развиеш важни качества или умения, може би ще имаш странични ползи, за които дори и не си си представял…

Без истории, все едно че ни е нямало. Без фантастични (или не толкова) истории за бъдещето – няма развитие.

Историите създават вътрешния ни свят, а изборът в какъв свят да живеем е от компетенцията на всеки един за себе си.

Кои са твоите окриляващи истории?