Когато ти кажат „Добре е да се грижиш за себе си“, става ли ти ясно какво точно да направиш?

Не знам как е при теб, но при мен понеделникът започва с усещането, че не съм наясно откъде да започна. Поглеждам си в тефтера и виждам ангажиментите, които са записани от преди. Между тях стоят бели полета, които ще бъдат запълнени с „все още не знам какво“. Това „не знам какво“ обикновено са всички текущи неща, последвани от няколко поста във фейсбук, разговори с колегите и нещо сладко помежду другото.

Времето в тези бели полета винаги се запълва и единственото, върху което имам контрол са предварително записаните задачи. Те се случват, защото съм определила времето и мястото за реализация. Защото са важни.

Представих си, какъв ли би бил живота ми, ако в началото на всяка седмица, преди всички служебни и задължителни лични задачи, записвах тези, които ми дават енергия, удовлетворение или просто ме радват?

Науката за човешката психика отдавна тръби, че за да бъдеш полезен или да изявиш пълния си потенциал, трябва да отделяш време за себе си.

Това, обаче, се оказва нелека задача. Какво означава да се грижиш за себе си?

(Сега, ако извадиш един списък с конкретни неща, ще ти сваля шапка! Остава ти само едно – да ги сложиш на картата и да си разчистиш време за тях!)

Ако, обаче, нямаш ясна идея, какво означава да се погрижиш за себе си, може би си от 90% от хората в цивилизования свят, които нямат ясна идея, какво ги радва!

Welcome to the club!

Погледни на нещата от положителната страна. Никога не е късно да се превърнеш в изследовател на собственото си удоволствие!

Сега сериозно.

Защо е важно да си наясно с това, което те „храни“, като личност и да му отделяш специално време?

За всеки е ясно, че ако не храни тялото си, рано или късно ще си отиде. А какво се случва, ако не храниш другите си пластове, като интелект, чувства и емоции, психика? Какво се случва с теб, като личност?

Истината е, че докато не сложиш себе си на картата, винаги ще се намира нещо друго, което е по-важно. Единственият начин да противодействаш на тази инерция е да си създадеш нов навик. Нещо като пиенето на кафе сутрин.

И защо това да не бъде  Навикът Понеделник? Още в началото на седмицата, когато тефтерът не е съвсем запълнен, да отделиш минути време за да решиш каква радост, лично предизвикателство, среща, забавление или културно мероприятие да си организираш? Да си направиш кратък брейнсторминг върху едни малки неща, които ще предизвикат големи усмивки?

Не се сещаш от какво имаш нужда?

Причината обикновено е в максимата всичко или нищо. Тази гледна точка не е донесла никому полза. В грижата за себе си малкото е повече.

Аз нямам рецепта, защото всеки човек е уникален и различни неща му носят енергия и радост. Ключът, обаче е един и той се крие в осъзнатостта на мига, в който правиш нещо за себе си. Не в количеството.

Все пак, ето някои идеи за отправна точка.

По отношение на тялото. Да се погрижиш за него не означава, че трябва да прекарваш 3 пъти седмично във фитнеса по два часа. Тялото се радва на всяко време прекарано с него. Енергия може да му даде нов ароматен душ гел, разходка след работа, разтягане на всеки половин час пред компютър. А какво да кажем за танци на страхотна музика или излежаване в неделя сутрин със закуска в леглото, като в петзвезден хотел? Спа в неделя?…

По отношение на интелекта. Умът има нужда от движение, както и тялото. Кое кара умът ти да забравя, че времето тече? Кръстословица? Нещо ново, което отдавна искаш да научиш? Време, в което да помислиш как да реализираш стара идея, която отлагаш? Да създадеш нещо от нулата? Да напишеш разказ? Да подредиш пъзел? Да поиграеш бордова игра?

По отношение на емоциите. Подобно на физическите нужди, емоционалните също имат силен глас. От какво има нужда душата? Да отидеш на театър, на концерт? Да се обадиш на приятел, с когото не си се чувал отдавна? Да измислиш подаръци за близки хора? Да направиш изненада?  Да поплачеш на филм, който обичаш? Да се смееш до сълзи, да пориташ падналите листа на улицата? Идеите са много.

По отношение на психиката. Не знам как е за теб, но това, което на мен ми дава истински вътрешен мир е благодарността. Харесва ми вечер да отделя няколко минути, в които да си спомня хубавите мигове през деня. Винаги се сещам поне за три неща, които искам да запомня и които ме карат да се усмихна. А какво да кажем за свършване на нещо, което си отлагал отдавна или на време, в което слагаш в ред важните си неща?

Идеите са много. Ако този пост те е вдъхновил да опиташ, кажи ми, моля те, какво реши да направиш за себе си в следващите дни?